|
|
 Легенда за селото |
 
Легенда за селото Възникването на Овчарци
Предания за възникването на село Овчарци и връзките му със селата Селище, Рибнево и Обидим Благоевградско
Не се помни името на старото село под Овчарци, което се е намирало малко по-надолу и било разположено от двете страни на стария път, който води от Тракия през Германия за Македония.
Там, в старото село Селище, живял овчарят Йовица с любимата си девойка Горица. Беят в съседната нахия Сапарева баня я харесал за жена и изпратил хората си да му я доведат. Спорът с хората на бея Йовица разрешил с ножа. Йовица и Горица избягали от селото и се заселили под самата гора. Там, край една поляна, в подножието на Шилигарника си направили егрек. Старият мегдан на село Овчарци и сега се нарича Поляната. Заживели Горица и Йовица скритом от погледите на неверниците. Скоро при тях започнали да идват и други бегълци от старото село. После още и още спирали при овчаровия егрек.
Узнал беят къде е забягнала Горица и пратил въоръжените си хора да я доведат насила. Не се дала Горица, побягнала нагоре по скалите да търси помощта на Йовица, който бил с овцете в планината. Но разбойниците я застигнали и за да не попадне в ръцете им, Горица се хвърлила в пенестия вир под първия от седемте скока на реката, която идва от планината и протича край очерталото се вече село Овчарци.
Да оплаче горката Горица се събрало и старо, и младо от двете вече села, старото на което името не се помни и новото Овчарци. Тогава един старец казал: ”Тая река досега няма име. Нека отсега да я казваме Горица”.
Нямало милост и за разбойниците. Мъжете от двете села отмъстили за своеволието на поробителите. Един по един злосторниците мюсюлмани започнали да изчезват. Турците приписвали на българите от двете села тези действия. За наказание насилствено изселили селището и подпалили къщите му. Населението било подкарано по пътя, който водел на запад по долината на река Струма. Край реката то било оставено на произвола на съдбата. Селяните се заселили в сегашното село Селище под Благоевград, което се споменава и в Шишмановата грамота от 1378 г. Но и тук прокудените жители не скланяли глава пред турските разбойници, затова още веднъж били подложени на разселване, за да станат покорна рая. На новото място, вече в Гоцеделчевско (Неврокопско), те образували двете села Рибнево и Обидим.
С най-голяма жестокост е помохамеданчено село Рибнево.
В статията на Божидар Димитров “Помаците - новата измислена нация” (в. Труд от 08.12.1998 г.) са посочени механизмите на помохамеданчването и е отпечатана снимка на българомохамеданки от село Рибнево.
Наред със суровата икономическа принуда и кръвния данък (еничерството), Османската империя е прибягвала и до масово насилствено помохамеданчване на цели региони в планините.
Несъмнено помохамеданчването на село Рибнево, потомък на старото село Селище под село Овчарци, е станало по този механизъм.
По време на тези войни броят на мюсюлманите в европейската част се стопява. ”Изчислено е”, казва Божидар Димитров, ”че всяка година загиват по 100 хил. мюсюлмански бойци - завърналите се пренасят чумни и холерни епидемии, които буквално унищожават мюсюлмански села и квартали”. В подкрепа на това са и сведенията на българския книжовник петър Богдан, живял по това време, който в писмо до папата пише: ”Турците силно намаляха, а в някои райони изчезнаха напълно.”
Този проблем, с намаляването на мюсюлманите в европейската част на империята, турската власт разрешава като предприема насилствено разселване и ислямизиране на българското население.
За изселването на старото Селище под Овчарци, както и на селата Симчиново и Шарбаново в южното подножие на Верила, пише и Асен Меджидиев (виж ”История на Дупница”, стр.35).
Никола Джаджаров от с. Овчарци, учител по български език и литература, който учителства четири години в Рибнево, е имал възможност да установи много близките обичаи и песни на това село с тези в родното му Овчарци. Различие се наблюдава между Рибнево и съседните му села Буново и Осиково. Общ признак на говора на населението от Рибнево и Овчарци е голямата мекост на съгласните пред гласните "и" и "е". Почти еднакви са били и песните, особено гергьовските.
Сведение за жителите на село Овчарци има в турския регистър от 1576 г. В Джелепкешанския тефтер (дефтер) от тази година не се споменава друго име, а село Уфчар (Овчарци) и имената на овчарите: Стале Миле и Влаю Стале, малко Йове и Йове Миле, Райко Шило и Дойно Бело, и Малко Яни. Сведения за Овчарци има и от 1605 г.
|
|
