Неофициална и непотвърдена история на село Овчарци.
Текста е изписан по начина по който ми бе предоставен с всички правописни и пунктуационни грешки.
Предал дядо Величко Ювичин от с. Овчарци
История на село Овчарци Дупнишко
Въ начало Село Овчарци не го е имало. На същото селище е било село Горица, цялото село е било заобиколена с гора, съществуващо ооще от езическо време в което са населявали Славяни, Християни с малка чаркво Св. Йоан Богослов, същото село е загинало, когато турците са опожарили гр. Германея, тогава са избити и монасите , при манастира Св. Богородица, който е бил подведомствен на Рилския манастир. А селото Фудиня е било при черквата Св. Троица. При второто избиване на Българите при Султан Мурад, тогава всички българи на Гр. Германея са избити, тогава са избити жителитет на с. Фудиня, и монасите на манастирчето Св. ап. Петър и Павел, до реката Джерман, тогава е изгорено селището на Дядо (Гале?) само няколко семейства са се спасили се заселили на върха Св. Никола където са направили храм на Св. Никола, селото се нарекло Ново Селище. При тия страшни избивания на всякъде в България, българите са останали по балканите и чираци на турците. Тогава се вдигнал в Дупнишката кааза Мирчо Войвода, родом от с. Шипочен, той е охранявал Рилския Манастир. А Радомирската кааза се е вдигнал Чавдар Войвода на когото гроба се намира край селото Кърпук(не се чете - б.а.).
При едно нападение от много турци са избити чонасите в Рилския Манастир, разрушени са всички килии, само е останала църквата здрава и манастира е стоял 50 години пуст без монаси. При това нападение Мирчо Войвода е избягал от село Шипочан с неговите другари заедно със семействата си Дедо Тодор, Дедо Лозан, Дедо Тренчо, Дедо Станке, Дедо Славе и Дедо Боне и се заселват в Гъста гора, където е било село Горица. Мирчо Войвода е бил вече в напреднала възраст, остава да живее в селото при семействата и колибите на Овчарите. А тези Овчари са си поделили Балкана на собствени части. Високото в балкана с хубавите пасища е владеян от турци наричани Юруци. Мирчо войвода е бил страшилище за турците и за това не са нападани негови овчари. При убийството на турчина Мола клечка който е бил гавазин Расим бей, сега село Ресилово. Турчина Расим бей оскърбен(а) за неговия гавазин и взима кръвнина Балкана от влай дол до реката Горица и събира Баш-Бозук турци и напада село Селище и разрушава храма Св. Никола и всички къщи в селото, пленява всички жители на с. Селище и ги закарват в Македония където сега е село Селище, да работят имотите на Паша на Расим бей. А селото Овчарци се е населило от други села избягали от турците. Шиковият, Лазевият и Пиперковите родове са от с. Тополница. Синове на Дядо Милош наречен Ниджип.
Иван е наричан Шарко, Христо наричан пиперко, Лазо се е наричал Хаджи Иван, тия имена са им били поставени за да се укрият от турците.
Мантарците са от село Муси беи(печуркови) А рода Кацарски е от с Цапарево(преди) а сега Сапарево, Филибевите рода им е от Пловдив, Динините и Раковите са от с. Ресилово Дине и Рако са били чираци на Бекир Ефенди, а всички други са от овчарите на Мирчо Войвода.
При убийството на хрътката на главния мухтия в село Сап. баня е взет балкана на Овчарчани от Водни дол до река Фудиня.
15 години преди освобожденитео на България е имало кръчма (хан) посред селото. Дядо Величко казваше че в тая кръчма е нощувал три вечери Васил Левски и е събирал пари за да закупи Библий от Русия казано му от Дядо Джандар
През турското робство, един турчин от Сап. баня влиза в черквата на Св. Богородица ина Проскомицията изважда очите на Св. Богородица, тръгва си и пада на Светия храм. Турците от село Баня пойскват от овчарите да дадат 100 лири на семейството на умрелия турчин. Тогава Дядо Тодор и Дядо Ламбо отиват в с. Баня и се оплакват на турския големец Бегчете ) да дойде и да види съде е умрял турчина, той дохожда и като вижда що е извършил турчина и казал що е търсил това е намерил. Освобождава селото Овчарци да не дава 100 лири, а хората от Овчарци от благодарност му подаряват черковната ливада край реката която сега се нарича Беговица.
Написал всичко в черковния двор изказано от Певеца Дядо Величко, аз неговия ученик Михаил Апостолов.
|