Село Овчарци (1 000 жители) отстои на 4 км. западно от Сапарева баня и на 10 км. източно от гр. Дупница. Разположено до самите отвесни склонове на Рила, то е един от най-атрактивните туристически обекти с най-ниско разположените водопади в Рила над самото село.

Маршрутът от 3-4 км. от Сапарева баня е най-добре да се измине пеша, а ако се тръгва от Дупница - с междуградския автобусен транспорт.

Късият маршрут от Сапарева баня се изминава неусетно. Погледа на туристите мамят внушителните по своята форма стръмни склонове на Рила в югозападна посока, а на северозапад - панорамата на Горно поле, оградено от Верила, зад която наднича високият купол на Витоша.

Пътят пресича планинския поток Водни дол, минава край малък кът за отдих срещу сградата на Пътно управление, със студена изворна вода. На стотина метра пред река Фудиня, под шосето, погледа ни грабва разкопаната по интересен начин тракийска надгробна могила, все едно прерязана с нож на 4 части, от от които са оставени 4 меридиана. Неотдавна, през 1985 година, иманяри бяха направили опит, чрез изкопано от тях тунелче откъм северозапад, да се доберат до съкровището на могилата. Това принуди Окръжния исторически музей да предприеме разкопаване на могилата. Спасено е ценно историческо съкровище, което не е златно, но е с голяма историческа стойност, по информация на Венета Серафимова от ОИМ.

Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш мандра (Каменна мандра), от няколко извора/Конските кладенци/ и се влива в река Джерман, в средата на Горно поле. Водите на река Фудиня, както и на останалите реки тук, са взети за гр. Дупница и за язовир Дяково посредством деривация Джерман на кота 800 м.

От двете страни на река Фудиня се простира зеления килим на ливадите. В долния край на тези ливади, източно от реката, там, където в нея се влива потокът Водни дол, на малко платовидно хълмче се намира праисторическото селище Кременик. Археологическите материали от разкопките на селището се намират в археологическата сбирка на читалището в Сапарева баня.

И така неусетно, край овощни градини от круши и крайпътни орехи и през най-горещите дни по сянка, се озоваваме на площадчето пред училището на с.Овчарци. Тук е и автобусната спирка от гр. Дупница. На това площадче е и чешмата-паметник на загиналите в Отечествената война.

От площадчето по асфалтирана улица потегляме на юг, а след това на югозапад, за да направим още един завой на юг, до самия изход на река Горица. На изхода на реката от планината, след две валявици, пътят ни към каскадата от водопади се натъква на неугледни бараки, телена мрежа и куче. Недоумяваме пред природния феномен ли сме или пред някой жесток лагер.

За да видим водопада, ще трябва да поемем стръмната пътека източно от втората валявица, и през боровата гора да стигнем на скална тераса, от където се наблюдават последните два най-високи водопада - скокове, както ги нарича местното население. Гледани от тук, водопадите са неповторими по своята красота. Своеобразен чар те имат и през зимата, когато отстрани по скалните ниши се образуват ледени драперии.

Не е ясна причината, поради която дупнишките общинари са барикадирали подхода към самия казан, в който водите на водопада се разпръскват с оглушителен шум на облаци воден прах. Поради разбиването на водната струя, тук са измерени най-високите стойности на леките и положителни йони в куб.см.

Нищо не е пречело водохващането на р. Горица за Дупница и за язовир Дяково, да се изолира от посетителите на няколко метра пред водопада с естетически изработена и хармонираща на пейзажа с надвисналите отвесни върхове Големия камик и Еньо, желязна ограда, а помещението за пазачите да бъде някъде встрани.

Долината на р. Горица от с. Овчарци към нейната изворна област, предлага маршрути от двете си страни, за търсачи на силни усещания. Този маршрут, който започва от югозападния край на селото, след пресичането на реката поема по добре очертаната, но немаркирана пътека по билото на западния склон и ни извежда на мястото, откъдето “скача” най-високия водопад. Гледката е фантастична и с думи трудно може да се предаде. Ако има иманяр в групата ни, той непременно ще разтвори раницата си, за да извади дълго въже и да ни предложи спускане в пещерата под скачащата вода, в нейното начало, за да ни покаже иманярски знаци по тавана на пещерата.

От тук нагоре, по долината, без очертана пътека, търсачите на силни усещания ще трябва да прескачат реката, за да се наслаждават на по-ниските водопади с красиви вирове. Праговете на реката са обрасли гирлянди от цветя. Преминаването през този незащитен със закон, но незасегнат от човешката дейност, поради своята непристъпност резерват, оставя най-трайни спомени.

Едва на 1500 м. излизаме от тази природна девственост, за да разберем, че може би вече съвсем близо до незасегнатата засега приказна река, е стигнал “водният змей” водна каскада Рила и се готви да я глътне.

По този маршрут обикновено туристите стигат до високопланинските пасища и пресичат към седловината Юрушките гробища или пък продължават по самата река и излизат на седловината над водопад Каменна мандра.