[BG]   EN  

 
Рейтинг: 3.00
(663)
Село Овчарци
Легенда за селото
Похода Овчарци - София
Предание за Страхил Войвода
Река Горица
Неофициална история на селото
Овчарченски водопад
Екопътека до водопада
Село на седмицата
На риба
Туристически указател
В Сапарева баня извира най-горещият минерален извор в Европа
Фото Галерия от миналото
Фото Галерия № 1
Фото Галерия № 2
Фото Галерия № 3
Децата на село Овчарци
Видео
Анкети
Календар
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« август 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31      


ДА ПОМОГНЕМ !!!

Село Овчарци

  Сайт за село Овчарци, 
община Сапарева баня,
област Кюстендил


 

Население: 1217 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
      1 106 (ГРАО, 2010-12-15)*
Площ на Село Овчарци: 18.824km2 (НСИ)
 Надморско равнище : 700 - 999m
Телефонен код : 07030
Пощенски код : 2647
Географски координати : 42°16'29"N   23°13'27"E

География



Село Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат две реки - Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш Мандра („каменна мандра“), от няколко извора (Конски кладенец) и се влива в река Джерман.

 

История 

Точни дани за възникването на селото няма. Носят се предания, че по време на турско потисничество селото е носело името Селище. В турските архиви е отбелязано, поради близостта му със Сапарева баня. Знае се неговото местоположение в полето и до днес има местност, която носи името Друмчето, защото има остатък от римски път. Селото е било разположено на кръстопът - оттам е минавал пътят за Пауталия (днешен Кюстендил) и Македония. Поради честите набези, част от населението се преселва в подножието на планината. И до днес има неголямо пространство, което наричат Поляната. Там сега има черква от 19 век, а има предположения и за по-ранна датировка.
 

Религия

Православно християнство

 

Обществени институции

Кметство, основно училище, читалище, лекарски и зъболекарски кабинет, църква.

 

Културни и природни забележителности 

Река Горица с нейните 7 водопада, най-високият от които — Овчарченски водопад, е 39 м. Тя извира от връх Кабул, попадащ в границите на Национален парк Рила. Името на реката идва от една легенда. По турско време в селото живеела една красива девойка на име Горица, която местният бей харесал. Изплашено за себе си, момичето побягнало към планината. Вече на предела на силите си стигнала висока скала и озовала се на ръба на пропаст, от която скочила, за да запази честта си. Оттогава реката носи нейното име.
GPS координати на водопада :
N 42 16'02.6''
E 23  13'44.2''

Друга забележителност е черквата, строена през 1881 г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебълската художествена школа от 18-19 век. Те са майстори строители, живописци и резбари, предаващи изкуството си от баща на син. Интериорът е грациозен, а с построяването на кубето през 1960 от майстор Цане Раков, тя става видима за всички. Стенописите по интериора и по интересния свод, според сведения, са дело на самоковски зографи, може би наНикола Образописов.  Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си "Св. Йоан Богослов". Край старата черква имало училище, в което са учели 10-15 ученика. Трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882, и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева. Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архийерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона. Строителството подължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 от самоковския митрополит Доситей. От устни сведения на двама свещеника се знае, че старата черква "Св. Никола" е била много по-голяма. Това се вижда от разкриването на основите при построяването на новия параклис на това място.

Друга забележителност е черквичката "Св. Богородица" каменните плочи, с които е постлан подът на черквата са донесени на гръб от
овчарченци чак от местността Юрушките гробища.
  Знае е се, че тя са намира в района на римско или по късно градище, в което са разкрити зидовете на тракийски некропол, християнски погребения и тракийски накити. Точна датировка кога е построена няма, има само предположения. Съдейки по височината на ниската врата, може да се отнесе към турско време.

 

Селото е известно с фолклорната група „Горнополски глас“, основана през 1962 г., която представя шопското двугласно пеене, изпълнявайки местните народни песни. Групата взема участия в много фестивали в страната и има издаден албум. През 2006 г. групата взе участие в третия международен фолклорен фестивал „Софийска пролет“, където се представи наред с участници от цялата страна и чужбина.

В селото също така функционират и две традиционни тепавици / валявици, в които местните хора от край време използват силата на чистата течащата вода за пране, като напоследък след изграждането на еко пътеката клиентите им се увеличиха.
 

Редовни събития 

  • Събори всяка година на 8 май (ден на св. Йоан Богослов), 15 август (Успение Богородично) и 9 Ноември.
 


Flag Counter

 
 



0.0915